Преминаването от старо нормално към ново нормално се оказва нещо стъписващо лесно, нещо направо елементарно в политическия свят. Че има и втора прилика - с въвеждането на извънредно (политическо) положение. Ето как става: Борисов, Петков, Гешев, БСП, които искате, обявяват извънредно положение и оттам насетне става обичайното. А то, както знаем, гласи: това, което е било ненормално, става нормално, а това, което се е разбирало като типично, вече е напълно немислимо.
Борисов днес заяви, че в момента атакуват "Промяната" и ПП-ДБ, атакуват едната и другата партия едновременно, за да не направят правителство. Това, определено, е новото нормално. В далечният и отминал свят на старото нормално (разбирай преди два месеца) беше недопустимо: трябваше да се слага ред в хаоса, да се прогонят политическите аматьори, които са вдигнали инфлацията, цените на газа, взели са ужасяващи заеми и съсипват държавата, безогледно рушейки всичко, което с мъки и труд ГЕРБ са изградили. Обаче в новото нормално нещата изглеждат така - редът и хаоса ще се ротират; първо ще се сложи ред в хаоса, обаче после хаос в реда. Никой не е опитвал такава формула, но вкусът към глупавият експеримент винаги ражда нови форми.
Новото нормално, прожектирано от записа на ПП, когато се обсъжда дали да се коалират с ГЕРБ, изглежда в цитат така: "Изпираме Борисов - няма две мнения". По повод това становище, националният съвет на ПП е призован да вземе решение - дали да изпере Борисов или не. Националният съвет на ПП не взема това решение, защото гласувалите "против" са повече от гласувалите "за". Има обаче въздържали се, което не се харесва на ръководството - не може да се въздържаш при извънредно положение. И придумани да застанат на една от двете страни, те, предполагам, понеже усещат накъде клонят лидерите на партията, преобръщат резултата. И ето ти го новото нормално - родено от невъздържание по време на извънредното положение. Впрочем, колкото и плачевен да беше арестът на Борисов, той бе съпроводен от следният статус (на Петков): "Никой не е над закона". Как стоят тези думи сега?
Новото нормално сполетя и съдебната реформа, както и съдебната справедливост. Ако правилно съм разбрал целият процес, единствената възможност Гешев да бъде отстранен, през цялото време е зависела от това как политико-олигархатът ще реши да пренареди картите. И дали изпирането на Борисов ще се изтъргува за главата на Гешев. Подобна сделка заслужава както протест, така и контрапротест: но в когнитивните дисонанси на новото нормално това, изглежда, е закономерно.
Разбира се, извънредното положение е продиктувано от международното положение. Общият слоган гласи - абсолютно всичко, което става във вътрешната ни политика, може да бъде оправдано с целите ни в международното положение. Коварството на подобно ново нормално е, че за всяка свинщина тук вече съществува предварително, задължаващо, безспорно извинение. Не се сещам за по-опасен наклон, по който може да се тръгне: както логически, така и познавайки политическият елит. И не ми се струва, че цялото стои твърде далеч от целта (геополитическата) оправдава средствата (тукашните свинщини). Ето новото нормално.
Ще мине време - и Мария Габриел ще направи докторантура за него.
Автор: Райко Байчев
